РАЗЛИКА В ДЪЛЖИНАТА НА КРАЙНИЦИТЕ
!!!Здравето често е въпрос само на симетрия и баланс!!!
Най-вероятно няма в консервативната Ортопедия толкова комплексна и сложна за разбиране както от пациентите,така и от лекарите тема.В детайл ще се спрем в специален раздел,като тук ще се задоволим само най-често срещаните проблеми.
Най-общо казано има истинско и функционално скъсяване на крайниците.
1. Истинско скъсяване-среща се при около само 4 % от хората,като може да се дължи на вродени заболявания,като нарушения на растежа на хрущяла или генетични заболявания -Артрогрипоза,Остеогенезис имперфекта,Морбус Блаунт,Остеоепифизиолиза на тазобедрената става,идиопатична сколиоза и др.Друга по-честа причина е скъсяването на крайниците след травми и след правилно или неправилно лекувани във времето счупвания. При тези случаи трябва да се определи точно скъсяването според дължината на крайниците,изкривяването на гръбначния стълб,мускулната напрегнатост и това скъсяване да се компенсира динамично с подходящи стелки или повдигане на обувките или да се осъществи съответната оперативна корекция.
2. При останалите 96% от случаите всъщност няма наистина скъсяване на крайниците. Да наистина има известна разлика в дължините от около 4-5 мм.,като най-често е засегнат десния крак.
ПРИЧИНАТА ОБАЧЕ Е ЗАВЪРТАНЕТО НА ТАЗА,КОЕТО ВОДИ ДО ИЗМЕСТВАНЕ НА ЦЯЛАТА ОС НА ЕДИНИЯ КРАКА НАПРЕД, ИЛИ ДРУГИЯ НАЗАД
Така се стига с времето до скъсяване на мускулите, връзките и неправилно положение на ставите .
Как реагират лекарите -обикновено когато не става дума за остро настъпила травма се назначава рентгенова снимка на таза,на която се отбелязва наклоняване на таза на едната или другата страна и тази страна се приема за по-къса.Съответно се предписват стелки с дебелина от около 4-5 мм до 1,5 см за да бъде компенсирано скъсяването.
Къде е грешката?
Грешката е в това ,че рентгеновата снимка е двуизмерно изображение,а въпросните отклонения са триизмерни.Освен това снимката или другите образни исзледвания като ЯМР или Скенер не визуализират измененията на тялото в движение а само в една позиция,например при легнал пациент,което създава грешна интерпретация на резултата.
В действителност ТАЗЪТ не е надолу , а е завъртян напред или назад и така се измества и крака заедно с него ,което създава впечатлението за скъсяване,което обаче е неправилно.
Какво става ,когато се предпишат стелки с повдигане от около 5-15 мм, а крака всъщност е със същата дължина като другия?
Ами асиметрията се задълбочава и изкривяването на таза се засилва-от което следва засилване на оплакванията и се създава предпоставка за развитие на дискова херния и/или по-ранно износване на ставите и артроза.
Това е и причината за незадоволителните резултати от толкова нашумелите напоследък изкуствени стави-те решават проблема само с износването на ставата,което най-често е последица от дългогодишното неправилно натоварване на съответната страна и асиметричнито мускулно-фасциално напрежение,и не взимат под внимание отношението на крайника към таза и гръбначния стълб, и дори засилват асиметрията на срещуположната страна на тялото и водят до нови оплаквания.
Преди операцията тазът е наклонен на дясно
След операцията все още тазът е наклонен на дясно
Със сигурност има и други вродени или придобити причини за асиметрия в човешкото тяло,които трябва да бъдат навреме открити и евентуално коригирани.