СЪРЦЕБИЕНЕ,РЕГУЛАЦИЯ НА СЪРДЕЧНАТА ДЕЙНОСТ
Сърцето има способността самостоятелно да се съкръщава и отпуска благодарение на природата. За да работи нормално му е необходим обаче контрол от мозъка.
Този контрол се осъществява от Вагусовия нерв ,хормоните и симпатикуса.Има редица заболявания,които повече или по-малко са опасни за здравето.Такива са ритъмните нарушения-промяна в честотата на съкръщение на сърцето.Те могат да бъдат определени в две основни групи.
1. Тахикардия-честотата на сърдечната дейност е повече от 90 удара в минута.
2.Брадикардия-честотата на сърдечната дейност е по-малка от 60 удара в минута.
Най-често срещаните нарушения на ритъма на сърцето са т.н. предсърдно мъждене-при което сърцето работи некоординирано.Най-лошата последица от това е образуване на тромб в предсърдията,които могат да предизвикат инсулт,или други запушвания на кръвоносни съдове на вътрешните органи или крайниците.
Друга група са проводните нарушения,представени най-общо казано AV-Блокове 1,2,3 степен и състоянията на сърдечна недостатъчност,предизвикани от постепенно от исхемичната болест на сърцето или остро ,като последица от инфаркт на миокарда.
Най-често исхемичната болест на сърцето е свързана със стесняване или запушване на кръвоносните съдове на сърцето.Причините за това е намаляване на еластичността на колагеновите нишки на тъканите като резултат от хроничната повишена киселиност на организма като последица от неправилния начин на хранене.Повече може да прочетете тук.
Каква e ролята на шийния гръбнак и в частност на Атласа върху сърдечната дейност?
Вагусовия нерв има определящо влияние върху регулацията на сърдечната честота и върху тонуса на кръвоносните съдове.
Когато той е механично притиснат от изместения Атлас се стига до намаляване на способността му да предава командите от мозъка правилно която съответства на промяна на честотата на сърдечната дейност.Нарушената активност на Вагусовия нерв и /или повишената активност на Симпатикуса е предпоставка за развитие или утежняване на вече наличната Стенокардия и/или появата на миокарден инфаркт.
Сърдечната дейност е пряко свързана с нивото на щитовидните хормони.Когато те са в увеличено количество т.н. хиперфункция на щитовидната жлеза,тогава се стига до ускорена сърдечна дейност и обратно -при намалена продукция на щитовидни хормони се стига до т.н хипофункция на щитовидната жлеза и забавяне на сърдечната дейност.Освен това функцията на щитовидната жлеза се контролира от хипофизата-жлеза,която се намира в черепа.Когато хипофизата има намалено кръвоснабдяване в резултат на притискането на кръвоносните съдове от разместения Атлас може да се стигне до намалена продукция на Тиреотропен хормон(хормон,които контролира производството на щитовидни хормони) и функцията на жлезата страда.
Вагусовия нерв и Атласа играят роля предимно във фината координация и регулация на сърдечната и съдовата функция.
Метода обаче повлиява благоприятно вегетативната нервна система (Симпатикус и Парасимпатикус),които имат значително въздействие върху нервната регулация на сърдечната дейност.
