Синдром на асиметричния атлас и дефицит на вниманието при деца.
KISS und KIDD SYNDROM ADHD
Георги
Бремеността премина добре.Георги се роди доносен с добри показатели.Беше в началото спокоен.Наслаждаваше се на топлата вода при къпане и
не плачеше като другите деца.Когато сучеше се от време на време губеше сила и аз го завъртах на другата страна.
После плачеше и се съпротивляваше.Когато го поставях по гръб се съпротивляваше и единствено положението по очи беше за него приемливо.
В леглото обаче нямаше изкривяване на стойката.Така и не можах да си представя ,че детето има блокиране на шийния прешлен.
Детските лекари винаги ни предписваха капки против колики.Това продължи до края на първата година.Все си мислихме,че причината е храненето. В колата, в детската количка или на люлката
винаги му беше добре,но плачеше винаги когато трябваше да остане на едно място.После се появи и запек.
Давахме мляко,лактулоза,правихме лек коремен масаж ,та дори и клизма за да се справим с проблема.
Когато два или три пъти имаше болки в корема го заведохме в болницата.Хирурзите казаха - няма херния .Само мързеливо черво.
После ехография леко увеличена слезка и само това. Оставахме по няколко дни в болницата.Даже един път на поредната визитация хирурга
каза- е сигурно е хроничен апендицит,можем да го оперираме.Размина му се след няколко няколко часа вече всичко беше така , както е било преди.
Детето винаги се оплакваше от главоболие.Направиха му изследване за епилепсия и лумбална пукция.Всичко беше в реда на нещата.
Когато се возеше в колата винаги му ставаше лошо и трябваше да повръща.Гледайки през прозореца му ставаше лошо.
После ортопедите намериха нарушена стойка и трябваше да прави гимнастика за да се изправи.Имаше леко плоскостъпие и ни казаха ,че
това е напълно нормално за децата до училищна възраст и му изписаха стелки, с които болките в кръста му станаха по-силни
и аз реших сама, че ще е по-разумно да му ги махна.Забелязах, че има лека нарушена координация в движенията на ръцете.
Невролозите казаха да тренира с малки предмети за сръчност.Не можеше да си задържа вниманието дълго върху дадена задача или занимание.
В училище играеше винаги сам, учителите намекнаха:намерете психолог,той изобщо не работи в час,избягва контакти с нас и съучениците си.
Ходихме при всички възможни лекари според симптомите:Ортопеди,невролози,сменихме няколко педиатъра,няколко психолога.
Множество лечения от физиотерапевти,ерготерапевти,социални педагози, специалисти по храненето.Заради честите ангини и настинки
специалистите от УНГ-отделението искаха да му отстранят сливиците.
Накрая попаднах на едно изследване, че всичко това може да се дължи на разместване на атласа/първия шиен прешлен и след лечебни масажи вниманието му се подобри,стойката отново се изправи,мигрената и Лошото се появяваха доста по рядко.Плоскостъпието се изглади.Сега се надявам ,че нещата ще останат така и в бъдеще.
Коментар:Oсвен описаните изменения често разположението на Атласа има отношение към нарушеното узряване на тазобедрената става(най-често едностранно при така наречената дисплазия на тазобедрената ставата).При правилно проследяване чрез ултразвук и ранно лечение могат да бъдат изягнати своевременно оперативни интервенции и по-ранно износване на ставата.
За това е важно да се осъществи корекция на позицията на Атласа още в ранна детска възраст за да се даде възможност на организма да се развива правилно.
